QueenBG Blog

Куин и България (Перспективи от тази страна на желязната завеса)

50-те и 60-те години на миналия век бяха мрачно време за любителите на музиката в България. Западната, империалистическа рок-музика беше забранена от просъветското комунистическо правителство. Слушането на Битълс, Ролинг Стоунс или Джими Хендрикс можеше да доведе до затвор (и често това се случваше). Полицейските хайки срещу ъндърграунд музикални сбирки бяха често явление. На младежите беше забранено да носят дълги коси – това беше равнозначно на риск от публично унижение или дори по-лошо. Малцината щастливци – основно дипломати или моряци – чиято работа ги отвеждаше на Запад биваха подложени на старателно претърсване на багажа за плочи. Ако плоча беше намерена, човекът беше застрашен от наказания, като отнемане на задграничния паспорт и привилегията да пътува извън източния блок, загуба на работата или дори затвор. Родните музикални формации (те нямаха правото да се нарекат “рок-групи”) се брояха на пръсти. Сред ранните пионери са и Щурците, на които почти беше забранено да използват името, което бяха си избрали, защото звучеше прекалено сходно с Битълс. Изглежда, че комунистическото правителство не е имало представа, че в САЩ съществува група на име Дъ Крикетс (в превод – Щурците).

В някои редки случаи се случваше плочи да бъдат внесени тайно, след което биваха продавани от спекуланти на баснословни цени. С навлизането на магнетофоните и касетофоните се появи тайно движение на търговци на записи, което се разрасна с феноменална скорост, но без модерните технологии за комуникация, разпространението беше трудно. Това означаваше, че любителите на рок-музиката слушаха записи 5-10 поколения от оригиналната плоча.

До 70-те години обстановката вече не беше толкова обтегната. Понякога по радиото можеше да се чуе западна музика. Държавната звукозаписна компания Балкантон започна да произвежда плочи на западни изпълнители. От време на време западни музиканти бяха канени да свирят в България – Хулио Иглесиас, Смоуки, Бони М, Иръпшън и т.н. Други, като Битълс и Пинк Флойд останаха в списъците на цензурата още дълги години. Затова не е изненадващо, че по това време в България малцина са можели да си представят, че някъде в Западна Европа се е родила една нова и вълнуваща група на име Куин.

Ранните успехи на Куин, като завладяването на Япония и “A Night at the Opera” остават почти незабелязани в България. Сред малкото хора в медиите, които си позволяваха да прекрачват тънката граница по отношение на популярната музика беше легендарният радиоводещ Тома Спространов. Той започва кариерата си в началото на 60-те като пуска предимно джаз-музика. В началото и средата на 70-те вече беше започнал да пуска западен блус и рокендрол, което му печели прозвището “първият музикален дисидент на България”. Информацията за онези години е труднодостъпна, но можем да предположим, че музиката на Куин се появява за първи път в българския ефир по това време. До ден-днешен Тома Спространов е голям почитател на Куин, а неговите радиопредавания все още са в ефир.

Докато България за първи път се докосва до магията на Куин, групата тръгва на турне, за да рекламира албума Jazz. Иронично, и със сигурност чисто съвпадение, в осветителната система, използвана през 1978-79 г., част от светлините са подредени в точната последователност на българското знаме – бяло, зелено, червено. По време на това турне Куин се доближават до България – групата изнася две представления в съседна Югославия.

През 1981 г. Куин издават първата си компилация с хитове, която чупи рекорди за продажби в целия свят. Компилацията е единствената плоча на групата, която е официално издадена в комунистическа България, а изданията са четири и всяко едно е уникално. Но “Greatest Hits” стига до бреговете на България цели три години по-късно. Четирите издания, произведени от държавната звукозаписна компания Балкантон, са:

• Двойна плоча – стандартната версия на две плочи. Вътрешната страна на обложката показва диаграма на албумите на Куин през годините и има няколко неприятни печатни грешки (обложката на първия албум на Куин е в странен син цвят, а “News of the World” е оранжевокафява). Тази версия е уникална и защото в нея са включени по-редки (неиздавани на сингъл) песни, а именно “Death on Two Legs” и “Sweet Lady”.
• Picture Disc – това издание с отличава с това, че е един от най-редките и най-ценни колекционерски артефакти, свързани с Куин. Включва всички 19 песни от двойното издание на една плоча и уникална обложка и образ на плочата – снимка, направена на първото представление на Куин на фестивала Златна Роза в Монтрьо. Според източник, който е работил в Балкантон в този период, известен брой плочи са били произведени в Западна Германия за българския пазар но (почти) всички са били реекспортирани към други (западни пазари), за да се задоволи необходимостта на комунистическото правителство от твърда валута. “Защо му е на дефицитния български пазар picture disc, когато те не можеха да задоволят търсенето на черния винил. Глезотии за БГ купувача не бяха предвидени.” (Това обяснява защо авторът на този материал все още не е открил екземпляр от тази конкретна плоча.)
• Касета – аудио-касетата отново е с уникална обложка – различна снимка от изпълнението на фестивала Златна Роза (същият образ е на Б-страната на picture disc изданието). Освен това има уникален набор от 10 песни, като пропуска песни като “We Will Rock You” и “Bohemian Rhapsody”, но запазва гореспоменатите две редки парчета. По-странното е, че на обложката пише “Част 2″, но няма данни за “Част 1″. Касетата също е произведена в Западна Германия за българския пазар.
• Издание за СССР – Българските държавни предприятия имаха неизчерпаем пазар в лицето на Съветския Съюз. По това време руснаците купуваха по много от всичко. Звукозаписният бизнес не беше по-различен, затова Балкантон масово произвеждаше плочи за Съветския Съюз. Една от тези плочи беше “Greatest Hits” – тази версия е на една плоча и е издадена през 1985 г. Отново уникална подредба на песните, която запазва “Sweet Lady”, но не и “Death on Two Legs”. “Bohemian Rhapsody” също е пожертвана. Обложката също е уникална – това е познатият образ от обложката на “Greatest Hits”, но оригиналният черен фон е заменен с бял.

Година след издаването на българската версия на “Greatest Hits” Куин участват в концерта Live Aid. Техните легендарни 20 минути минават напълно незабелязани тук, тъй като концертът не е излъчен никъде зад Желязната Завеса. Според някои източници, Българската държавна телевизия е възнамерявала да излъчи концерта, но е в последния момент е било взето решение да се откажат. Лицемерието на комунистическия режим е безгранично, особено като се вземе под внимание фактът, че концертът е с благотворителна цел. Въпреки това България прави един съвсем малък, случаен и – гледайки го сега, след толкова години – много забавен принос към предаването. Въпреки че концертът не е излъчен по съветската телевизия, Съветският Съюз участва в международната част от шоуто. Руската поп-рок група Автограф изнася представление в едно студио в Москва, но поради технически проблеми първата минута на предаването представлява песента, звучаща върху видеозапис на документален филм за събирането на черешовата реколта в България – излъчено чрез сателит до 2 милиарда души!

Макар че някои поп и рок звезди от Запада са свирили в комунистически страни, първият концерт на Куин в Будапеща се отличава с това, че е първото голямо рок-събитие зад Желязната Завеса. Концертният филм отваря границата за рок-музиката в комунистическия блок. Филмът е показан в кина, а по-късно и по телевизията в много социалистически държави, включително и в България. Българските почитатели на Куин все още си спомнят с умиление за кино “Култура” на площад Славейков в София, където “Live In Budapest” е бил прожектиран в продължение на седмици.

Куин отварят вратата към комунистическия пазар за западните рок-изпълнители, но това не трае дълго – три години по-късно берлинската стена пада и всички източноевропейски страни правят преход към Демокрация. Но през тези три години много други големи рок-групи посещават източния блок, включително Пинк Флойд, които изнасят концерт в Съветския Съюз през 1989 г. Сериозно постижение, като се има в предвид, че няколко години по-рано същата група изпява думите: “Брежнев превзе Афганистан…”

Ранните години на демокрацията в България бяха мрачен период за музикалния бизнес. Пиратството беше неконтролируемо, а официалните издания – несъществуващи. Колкото по-малко се каже за този период, толкова по-добре. В крайна сметка, в края на 90-те години, повечето големи издатели създадоха дъщерни дружества или намериха дистрибутори на българския пазар. В момента, Куин са представлявани в България чрез Вирджиния Рекърдс – по лиценз на Universal Music.

През 2005 и 2008 година Куин и Пол Роджърс изнасят множество концерти в Европа и по целия свят, но и двете турнета прескачат България, както и съседните Румъния, Македония, Гърция и Турция. Единственият концерт на групата на Балканите е представлението в Белград, Сърбия. През своята 40-годишна концертна кариера Куин никога не са свирили в България (макар че Спайк Едни и неговата група SAS Band изнасят два концерта в Банско). Затова е разбираемо, че много български почитатели на Куин пътуват до Белград, за да видят концерта на Куин и Пол Роджърс (а други избират различни европейски градове, например Прага, Будапеща или Виена). Не можем да не се зачудим дали членовете на Куин са подозирали, че в допълнение към сръбската публика, те са свирили и пред почитатели от целия балкански полуостров.

За повечето от нас това беше първата, а може би и последната ни възможност да видим концерт на Куин.

Посетете официалния сайт на Куин на адрес: www.queenonline.com